Това не е вярно. Един прост пример: думите "масло" и "майка" имат абсолютно еднакво изображение на устата. Същото е и с много други думи. Дори някои хора да твърдят, че могат да четат всичко или много, в действителност само около 30% от думите могат да бъдат прочетени. 30% е само приблизителна средна стойност, която зависи от много фактори:
1. Контекст: Колко знае „читателят“ за другите връзки? Ако темата е например „закуска“ или „печене“, изображението на устата в примера, споменат в началото, вероятно ще означава „масло“. Но може би и майката ще дойде за закуска? Когато контекстът е ясен, много неща могат да бъдат разбираеми, например футболът. Много треньори и играчи вече си покриват устата, когато дават инструкции или обсъждат нещо като защита срещу професионални „четци на устни“. Това обаче не означава, че четенето по устни е научаемо и надеждно умение.
2. Талант: Зависи и от това колко талантлив е "четецът" в комбинирането. Останалите 70% от нашата средна стойност са чиста комбинация. „Четецът“ трябва да държи отворени всички пътища, по които едно изречение може да поеме, и да избере правилното решение от тези опции.
3. Образ на устата: Някои хора имат слаб образ на устата, мърморят или имат криви зъби, гъста брада, всички фактори, които им пречат да интерпретират движенията, които устата прави.
Ако все още вярвате, можете да включите новините, да изключите звука и да се опитате да разберете високоговорителите: дори ако хората, които четат новините, са специално обучени да четат съобщенията чисто и изображението на лицето винаги е очевидно, това няма да бъде да бъде възможно да се разбере всичко само от четене по устни.
И дори ако "четенето по устни" е, противно на това, което подсказва името, не е като четене на книга или вестник. В повечето случаи е много изтощително да разчитате само на устните като средство за комуникация за дълъг период от време. В по-големи групи четенето по устните е невъзможно, защото хората често говорят объркано и темата се сменя бързо. В крайна сметка очите могат да следват само един чифт устни в даден момент. Четенето е много по-спокойно – с безпогрешни букви.
Движенията на устните обаче не са съвсем без значение! На немския жестомимичен език устните, разбира се, са основен елемент и дори има значение: знакът може да означава „политика“, технология, ремонт“ или „метод“, в зависимост от това кое изображение на устата се използва. Но и тук важи следното: Движенията на устните са подкрепа, но никога не могат да бъдат единствената комуникационна среда.